Черният рицар

13 dic 2020, 10:04

Poesía » Otra

229 0 2

Черният рицар със залеза идва,

черният рицар - призрак, без плът.

Черният рицар не просто заскитва,

а тръгва отново по стария път.

Черният рицар все бърза, лети,

черният рицар - конник в нощта.

Черният рицар оставя следи,

но замо за миг - копита в пръстта.

Черният рицар дал е обет,

черният рицар пак закъснява,

черният рицар - летящ силует,

напразно опитва и се надява.

Черният рицар - болка огромна,

черният рицар, спасение няма.

Черният рицар душа е бездомна...

Не ще го посрещне Прекрасната дама.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

agferdousi65 (Асенчо Грудев)

2020-12-13T10:29:50+02:00

Прекрасната дама е вълшебница, когато посреща своя рицар с най- слънчевата усмивка!
contessa (Светла Асенова)

2020-12-13T10:20:00+02:00

Лирическия ти герой е тъжен...
Не бива... 🙂
Но пък и тъжен пишеш все така хубаво...
Лоша Прекрасна дама... 😋