Черният рицар
Черният рицар със залеза идва,
черният рицар - призрак, без плът.
Черният рицар не просто заскитва,
а тръгва отново по стария път.
Черният рицар все бърза, лети,
черният рицар - конник в нощта.
Черният рицар оставя следи,
но замо за миг - копита в пръстта.
Черният рицар дал е обет,
черният рицар пак закъснява,
черният рицар - летящ силует,
напразно опитва и се надява.
Черният рицар - болка огромна,
черният рицар, спасение няма.
Черният рицар душа е бездомна...
Не ще го посрещне Прекрасната дама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
