Dec 13, 2020, 10:04 AM

Черният рицар

  Poetry » Other
447 0 2

Черният рицар със залеза идва,

черният рицар - призрак, без плът.

Черният рицар не просто заскитва,

а тръгва отново по стария път.

 

Черният рицар все бърза, лети,

черният рицар - конник в нощта.

Черният рицар оставя следи,

но замо за миг - копита в пръстта.

 

Черният рицар дал е обет,

черният рицар пак закъснява,

черният рицар - летящ силует,

напразно опитва и се надява.

 

Черният рицар - болка огромна,

черният рицар, спасение няма.

Черният рицар душа е бездомна...

Не ще го посрещне Прекрасната дама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Асенчо Грудев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасната дама е вълшебница, когато посреща своя рицар с най- слънчевата усмивка!
  • Лирическия ти герой е тъжен...
    Не бива... 🙂
    Но пък и тъжен пишеш все така хубаво...
    Лоша Прекрасна дама... 😋

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...