Черно кат Смъртта
бавно крачи тя към мен,
неспирна е страстта,
иска да ме вземе в плен.
Ден след ден пристъпва,
нощ след нощ ще ме зове!
В бялата премяна тя настъпва,
мене иска пак да окове!
Иска роза да ми подари,
нежно да погали моята душа,
до сърцето тя да се докосне
и кръвта ми да разгори,
песента ми иска тя да слуша.
Песен за омраза - стига с таз любов,
песен за поквара - стига с тази доброта.
Приклещила ме тя в железният обков
на хватката безмилостна, помага и живота.
Искам аз да мразя, нека черни са словата,
що излизат от устата.
Точка нека сложим на доброто,
омразата да възкресиме ний със Сатаната. |
© Димитър Попов Todos los derechos reservados
Алелуя ако мо`а така да се изразя