23 mar 2005, 14:47

Черно 

  Poesía
990 0 2

Черно кат Смъртта бавно крачи тя към мен, неспирна е страстта, иска да ме вземе в плен. Ден след ден пристъпва, нощ след нощ ще ме зове! В бялата премяна тя настъпва, мене иска пак да окове! Иска роза да ми подари, нежно да погали моята душа, до сърцето тя да се докосне и кръвта ми да разгори, песента ми иска тя да слуша. Песен за омраза - стига с таз любов, песен за поквара - стига с тази доброта. Приклещила ме тя в железният обков на хватката безмилостна, помага и живота. Искам аз да мразя, нека черни са словата, що излизат от устата. Точка нека сложим на доброто, омразата да възкресиме ний със Сатаната.

© Димитър Попов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Нека сложим точка на омразата, пък след доброто да турнем една запетайка
    Алелуя ако мо`а така да се изразя
  • Аааа не така - не съм съгласна
    На доброто точка не се слага а многоточие
    А сатаната - да му мисли - да се пази от нас - анатема Как му се викаше
Propuestas
: ??:??