Черно
| Черно кат Смъртта бавно крачи тя към мен, неспирна е страстта, иска да ме вземе в плен. Ден след ден пристъпва, нощ след нощ ще ме зове! В бялата премяна тя настъпва, мене иска пак да окове! Иска роза да ми подари, нежно да погали моята душа, до сърцето тя да се докосне и кръвта ми да разгори, песента ми иска тя да слуша. Песен за омраза - стига с таз любов, песен за поквара - стига с тази доброта. Приклещила ме тя в железният обков на хватката безмилостна, помага и живота. Искам аз да мразя, нека черни са словата, що излизат от устата. Точка нека сложим на доброто, омразата да възкресиме ний със Сатаната. |
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Попов Todos los derechos reservados
