23 мар. 2005 г., 14:47
Черно
Черно кат Смъртта
бавно крачи тя към мен,
неспирна е страстта,
иска да ме вземе в плен.
Ден след ден пристъпва,
нощ след нощ ще ме зове!
В бялата премяна тя настъпва,
мене иска пак да окове!
Иска роза да ми подари,
нежно да погали моята душа,
до сърцето тя да се докосне
и кръвта ми да разгори,
песента ми иска тя да слуша.
Песен за омраза - стига с таз любов,
песен за поквара - стига с тази доброта.
Приклещила ме тя в железният обков
на хватката безмилостна, помага и живота.
Искам аз да мразя, нека черни са словата,
що излизат от устата.
Точка нека сложим на доброто,
омразата да възкресиме ний със Сатаната. |
© Димитър Попов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Аааа не така - не съм съгласна
На доброто точка не се слага а многоточие
А сатаната - да му мисли - да се пази от нас - анатема Как му се викаше
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Алелуя