4 mar 2007, 10:12

Черно

  Poesía
541 0 2
Черно. Дори и небето.
Като в дяволска бездна.
Даже съня...
Черно и безнадеждно...
все е така.
В бермудски триъгълник
да съм, ще се
измъкна без сянка
от страх, но...
от черното - толкоз прокълнато -
да избягам опитах -
не успях.
То ме обгръща като
мантия тежка,
влече ме към ада горещ,
светлината поглъща и
всяка надежда умира...
в зародиш. И пещ.
Изгорена мечта, от
вятър отнесена...
Даже оттенък на сивото липсва...
Черна душа под черна одежда
Любов...
Слепец съм... на тъмно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Шопландия Софийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...