Черно
Като в дяволска бездна.
Даже съня...
Черно и безнадеждно...
все е така.
В бермудски триъгълник
да съм, ще се
измъкна без сянка
от страх, но...
от черното - толкоз прокълнато -
да избягам опитах -
не успях.
То ме обгръща като
мантия тежка,
влече ме към ада горещ,
светлината поглъща и
всяка надежда умира...
в зародиш. И пещ.
Изгорена мечта, от
вятър отнесена...
Даже оттенък на сивото липсва...
Черна душа под черна одежда
Любов...
Слепец съм... на тъмно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Шопландия Софийска Всички права запазени