4.03.2007 г., 10:12 ч.

Черно 

  Поезия
401 0 2
Черно. Дори и небето.
Като в дяволска бездна.
Даже съня...
Черно и безнадеждно...
все е така.
В бермудски триъгълник
да съм, ще се
измъкна без сянка
от страх, но...
от черното - толкоз прокълнато -
да избягам опитах -
не успях.
То ме обгръща като
мантия тежка,
влече ме към ада горещ,
светлината поглъща и
всяка надежда умира...
в зародиш. И пещ.
Изгорена мечта, от
вятър отнесена...
Даже оттенък на сивото липсва...
Черна душа под черна одежда
Любов...
Слепец съм... на тъмно.

© Шопландия Софийска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??