,,Нашето тяло е създадено от пръст и пак ще се превърне в пръст''
(Пс. 8:4)
Черна е, черна земята!
Напоена със черни сълзи.
Черно е, черно в душата,
дето' само сърцето тупти.
Толкоз' много се грижим за тебе
не пресъхваш и ето те, на,
със цветята си само покълваш
и с изстрадала черна тъга.
И от всичките черни забрадки
черно слънце сега ни блести...
ала ти си оставаш загадка
и животът над тебе цъфти.
Как е цветно по тебе, красиво,
сякаш мир е погребан под теб.
Колко много сега не разбираш
всяко цвете е черен ковчег.
....................
Черна е, черна тази земя.
Черна, колкото сама си знае.
Колко ли още разбити сърца
в този час над тебе се каят!
© Анета Todos los derechos reservados