13 ago 2010, 3:35

Черно!

  Poesía » Otra
751 0 0

 

,,Нашето тяло е създадено от пръст и пак ще се превърне в пръст''

(Пс. 8:4)

 

 

Черна е, черна земята!

Напоена със черни сълзи.

Черно е, черно в душата,

дето' само сърцето тупти.

 

Толкоз' много се грижим за тебе

не пресъхваш и ето те, на,

със цветята си само покълваш

и с изстрадала черна тъга.

 

И от всичките черни забрадки

черно слънце сега ни блести...

ала ти си оставаш загадка

и животът над тебе цъфти.

 

Как е цветно по тебе, красиво,

сякаш мир е погребан под теб.

Колко много сега не разбираш

всяко цвете е черен ковчег.

 

....................

Черна е, черна тази земя.

Черна, колкото сама си знае.

Колко ли още разбити сърца

в този час над тебе се каят!

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...