,,Нашето тяло е създадено от пръст и пак ще се превърне в пръст''

(Пс. 8:4)

Черна е, черна земята!

Напоена със черни сълзи.

Черно е, черно в душата,

дето' само сърцето тупти.

Толкоз' много се грижим за тебе

не пресъхваш и ето те, на,

със цветята си само покълваш

и с изстрадала черна тъга.

И от всичките черни забрадки

черно слънце сега ни блести...

ала ти си оставаш загадка

и животът над тебе цъфти.

Как е цветно по тебе, красиво,

сякаш мир е погребан под теб.

Колко много сега не разбираш

всяко цвете е черен ковчег.

....................

Черна е, черна тази земя.

Черна, колкото сама си знае.

Колко ли още разбити сърца

в този час над тебе се каят!