Всяка среща завършва с раздяла.
След раздялата срещам те пак.
Тъй години изминахме двама -
слънце с теб, а без теб - нощен мрак.
Като мигове бъзо минават
часовете на наш`та любов,
а безкрайни и тежки остават
на раздялата всеки час нов.
И си мисля: дали бих запазил
любовта ни в разделните дни,
ако спомени мили не пали
всичко гледано с четири очи?