Всяка среща завършва с раздяла.
След раздялата срещам те пак.
Тъй години изминахме двама -
слънце с теб, а без теб - нощен мрак.
Като мигове бъзо минават
часовете на наш`та любов,
а безкрайни и тежки остават
на раздялата всеки час нов.
И си мисля: дали бих запазил
любовта ни в разделните дни,
ако спомени мили не пали
всичко гледано с четири очи?
© Иван Христов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
