4 jul 2008, 18:51

Черно и бяло

  Poesía
640 0 1

 

Черно и бяло

 


Черно и бяло в нас се преплитат,
крият се накъде там.
По пътя си те всичко помитат
без жалост и без срам.

 

Объркват душите загубени
в гори без пътеки.
За жалост, са вече погубени
и така ще останат вовеки.

 

В едно цяло се сливат,
когато не ги разграничаваш
и силни те биват,
пречат ти да продължаваш.

 

Но откриеш ли разликата, ти
непобедим ще станеш,
ще командваш техните игри
и мъдростта в ръце ще хванеш.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...