4 jul 2008, 18:51

Черно и бяло

  Poesía
633 0 1

 

Черно и бяло

 


Черно и бяло в нас се преплитат,
крият се накъде там.
По пътя си те всичко помитат
без жалост и без срам.

 

Объркват душите загубени
в гори без пътеки.
За жалост, са вече погубени
и така ще останат вовеки.

 

В едно цяло се сливат,
когато не ги разграничаваш
и силни те биват,
пречат ти да продължаваш.

 

Но откриеш ли разликата, ти
непобедим ще станеш,
ще командваш техните игри
и мъдростта в ръце ще хванеш.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...