Черно и бяло
Черно и бяло в нас се преплитат,
крият се накъде там.
По пътя си те всичко помитат
без жалост и без срам.
Объркват душите загубени
в гори без пътеки.
За жалост, са вече погубени
и така ще останат вовеки.
В едно цяло се сливат,
когато не ги разграничаваш
и силни те биват,
пречат ти да продължаваш.
Но откриеш ли разликата, ти
непобедим ще станеш,
ще командваш техните игри
и мъдростта в ръце ще хванеш.
© Стефка Георгиева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
