26 feb 2025, 2:14

Черно и бяло

  Poesía
272 0 4

Една жена върви навън...

А нощ е вън и е студено.

Тя е бяла като чуден сън...

Бяла е. А в гората черно.

 

Една жена върви навън...

И нищо, че навън е черно

Гората побеля като насън,

жената стана късче ледно.

 

Никой не върви навън,

че нощ е черна и студена.

Една душа избягала насън

белее сред гората черна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анахид Демирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това е ясно, Ина, и аз така бих отговорила, че истинската реалност е тази, в която сме избрали да живеем, но.. Ние сме я избрали, когато сме били в друга... не знам реалност ли да я нарека. Тоест.. знаем, че душата избира сама, своето земно превъплъщение. И живее на земята в земната реалност. А в земната реалност ние сме отражения на други хора, които пък са отражение на нас. Да не говорим, че... от едните и другите се образуват трети отражения..
    Не знам.. Според мен истинската реалност е, когато сме само души, защото всяко лошо нещо на земята има своето добро отражение в паралелния свят.. Не съм чела. Мои мисли са, може и да бъркам.. Мерси, Ина!
  • Реалността, която ни е дадена да живеем, не е нито само черна, нито само бяла. Хареса ми контраста на финала.
    Душата, уличница бяла, гримирана с невинна страст
    светът - чудовищна химера, за нея е отворил паст.
  • Така е, Мина. Във всеки човек има от всеки друг, и от всичко. Важна е дозата.. Въпреки чее... всеки живее в своята си ,,реалност,, която рядко има нещо общо с ,,реалността,, при положение, че има и паралелни такива.. Коя е истинската реалност тогава
  • Черно и бяло, два нюанса, които са спътници в живота ни. А душата ни минава всеки ден през тях. Хареса ми, Ани!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...