26 февр. 2025 г., 02:14

Черно и бяло

273 0 4

Една жена върви навън...

А нощ е вън и е студено.

Тя е бяла като чуден сън...

Бяла е. А в гората черно.

 

Една жена върви навън...

И нищо, че навън е черно

Гората побеля като насън,

жената стана късче ледно.

 

Никой не върви навън,

че нощ е черна и студена.

Една душа избягала насън

белее сред гората черна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анахид Демирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това е ясно, Ина, и аз така бих отговорила, че истинската реалност е тази, в която сме избрали да живеем, но.. Ние сме я избрали, когато сме били в друга... не знам реалност ли да я нарека. Тоест.. знаем, че душата избира сама, своето земно превъплъщение. И живее на земята в земната реалност. А в земната реалност ние сме отражения на други хора, които пък са отражение на нас. Да не говорим, че... от едните и другите се образуват трети отражения..
    Не знам.. Според мен истинската реалност е, когато сме само души, защото всяко лошо нещо на земята има своето добро отражение в паралелния свят.. Не съм чела. Мои мисли са, може и да бъркам.. Мерси, Ина!
  • Реалността, която ни е дадена да живеем, не е нито само черна, нито само бяла. Хареса ми контраста на финала.
    Душата, уличница бяла, гримирана с невинна страст
    светът - чудовищна химера, за нея е отворил паст.
  • Така е, Мина. Във всеки човек има от всеки друг, и от всичко. Важна е дозата.. Въпреки чее... всеки живее в своята си ,,реалност,, която рядко има нещо общо с ,,реалността,, при положение, че има и паралелни такива.. Коя е истинската реалност тогава
  • Черно и бяло, два нюанса, които са спътници в живота ни. А душата ни минава всеки ден през тях. Хареса ми, Ани!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...