Черно и Бяло
В деня, когато съм родена,
е нямало орисници и феи.
Да наричат и заклеват мен
дошли са сили черни и бели.
Небето мълния раздрала!
Стихия всичко разпиляла!
Но след дълга-дълга тишина
изгряла огнена звезда...
Бог и дявол се борили за мене
в деня, когато съм родена.
Затова сега в очите ми
бездънни, диви
проблясват мълнии красиви...
Затова на този ден,
свещ в ръката ми гори..
И моля се на Бог за мен,
със затворени очи...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анахид Демирова Todos los derechos reservados
Това което съм сега, не съм аз, това което беше досега е тази, която е сега. А да бъда друга, вече късно е. 
