Mar 10, 2025, 12:06 PM

Черно и Бяло

  Poetry » Other
398 1 14

 В деня, когато съм родена,
     е нямало орисници и феи.
     Да наричат и заклеват мен
     дошли са сили черни и бели.
 
     Небето мълния раздрала!
     Стихия всичко разпиляла!
      Но след дълга-дълга тишина
     изгряла огнена звезда...
 
      Бог и дявол се борили за мене
      в деня, когато съм родена.
      Затова сега в очите ми
                                              бездънни, диви
      проблясват мълнии красиви...
 
      Затова на този ден,
      свещ в ръката ми гори..
      И моля се на Бог за мен,
      със затворени очи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анахид Демирова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аз не съм се родила още, Ина. Това което съм сега, не съм аз, това което беше досега е тази, която е сега. А да бъда друга, вече късно е. Имаше май такава песен Благодаря ти, калинке!
  • Да получиш живот е достатъчен повод да го празнуваш с всичките му радости и тревоги. Бъди здрава и успех с всички таланти, които притежаваш! А и черното и бялото са цветове, та може да е бил прав онзи, който казал, че телевизоът е цветен
  • Да, Доче... казват, пролетта идвала била Благодаря, Доче.
  • Между черно и бяло една цяла вселена
    невидима и тиха, и грешна лежи.
    Малки капчици кръв следват времето...
    Още малко ще съмне и пак ще е светло
    ще се връщат сезони и птици, нали?

    Да си жива и здрава и все така талантлива!
  • Не казах директно, че имам рожден ден, защото мразя изпросените неща, Скити. Пак благодаря!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...