Mar 10, 2025, 12:06 PM

Черно и Бяло

  Poetry » Other
400 1 14

 В деня, когато съм родена,
     е нямало орисници и феи.
     Да наричат и заклеват мен
     дошли са сили черни и бели.
 
     Небето мълния раздрала!
     Стихия всичко разпиляла!
      Но след дълга-дълга тишина
     изгряла огнена звезда...
 
      Бог и дявол се борили за мене
      в деня, когато съм родена.
      Затова сега в очите ми
                                              бездънни, диви
      проблясват мълнии красиви...
 
      Затова на този ден,
      свещ в ръката ми гори..
      И моля се на Бог за мен,
      със затворени очи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анахид Демирова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аз не съм се родила още, Ина. Това което съм сега, не съм аз, това което беше досега е тази, която е сега. А да бъда друга, вече късно е. Имаше май такава песен Благодаря ти, калинке!
  • Да получиш живот е достатъчен повод да го празнуваш с всичките му радости и тревоги. Бъди здрава и успех с всички таланти, които притежаваш! А и черното и бялото са цветове, та може да е бил прав онзи, който казал, че телевизоът е цветен
  • Да, Доче... казват, пролетта идвала била Благодаря, Доче.
  • Между черно и бяло една цяла вселена
    невидима и тиха, и грешна лежи.
    Малки капчици кръв следват времето...
    Още малко ще съмне и пак ще е светло
    ще се връщат сезони и птици, нали?

    Да си жива и здрава и все така талантлива!
  • Не казах директно, че имам рожден ден, защото мразя изпросените неща, Скити. Пак благодаря!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...