10.03.2025 г., 12:06

Черно и Бяло

401 1 14

 В деня, когато съм родена,
     е нямало орисници и феи.
     Да наричат и заклеват мен
     дошли са сили черни и бели.
 
     Небето мълния раздрала!
     Стихия всичко разпиляла!
      Но след дълга-дълга тишина
     изгряла огнена звезда...
 
      Бог и дявол се борили за мене
      в деня, когато съм родена.
      Затова сега в очите ми
                                              бездънни, диви
      проблясват мълнии красиви...
 
      Затова на този ден,
      свещ в ръката ми гори..
      И моля се на Бог за мен,
      със затворени очи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анахид Демирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз не съм се родила още, Ина. Това което съм сега, не съм аз, това което беше досега е тази, която е сега. А да бъда друга, вече късно е. Имаше май такава песен Благодаря ти, калинке!
  • Да получиш живот е достатъчен повод да го празнуваш с всичките му радости и тревоги. Бъди здрава и успех с всички таланти, които притежаваш! А и черното и бялото са цветове, та може да е бил прав онзи, който казал, че телевизоът е цветен
  • Да, Доче... казват, пролетта идвала била Благодаря, Доче.
  • Между черно и бяло една цяла вселена
    невидима и тиха, и грешна лежи.
    Малки капчици кръв следват времето...
    Още малко ще съмне и пак ще е светло
    ще се връщат сезони и птици, нали?

    Да си жива и здрава и все така талантлива!
  • Не казах директно, че имам рожден ден, защото мразя изпросените неща, Скити. Пак благодаря!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...