19 mar 2010, 15:27

Черно кадифе

Poesía » De amor

1.2K 0 1

Оставям дълги своите коси,
за да покриват тъжното лице.
Недей да ги отмяташ със ръце...
не си ли виждал мъртвите очи?

Студени като черни ледове.
О, твоят огън тях не ще стопи!
Повярвай ми, сърцето не греши,
щом пред живота, смърт си избере.

Затуй въпросите към мене спри.
Защо се крия в своите коси...?
Лицето ми защо не е открито...?

Потънало в дълбоките води
на мрака. То отдавна спи.
...Със черно кадифе покрито.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

bg_lexis (Госпожа Стихийно Бедствие)

Повярвай ми, сърцето не греши,
щом пред живота, смърт си избере.

Абсолютно вярно

2010-03-19T15:57:23+02:00

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0