19 mar 2010, 15:27

Черно кадифе

Poesía » De amor

1.2K 0 1

Оставям дълги своите коси,
за да покриват тъжното лице.
Недей да ги отмяташ със ръце...
не си ли виждал мъртвите очи?

Студени като черни ледове.
О, твоят огън тях не ще стопи!
Повярвай ми, сърцето не греши,
щом пред живота, смърт си избере.

Затуй въпросите към мене спри.
Защо се крия в своите коси...?
Лицето ми защо не е открито...?

Потънало в дълбоките води
на мрака. То отдавна спи.
...Със черно кадифе покрито.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

bg_lexis (Госпожа Стихийно Бедствие)

Повярвай ми, сърцето не греши,
щом пред живота, смърт си избере.

Абсолютно вярно

2010-03-19T15:57:23+02:00

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0