Mar 19, 2010, 3:27 PM

Черно кадифе 

  Poetry » Love
864 0 1



Оставям дълги своите коси,
за да покриват тъжното лице.
Недей да ги отмяташ със ръце...
не си ли виждал мъртвите очи?

Студени като черни ледове.
О, твоят огън тях не ще стопи!
Повярвай ми, сърцето не греши,
щом пред живота, смърт си избере.

Затуй въпросите към мене спри.
Защо се крия в своите коси...?
Лицето ми защо не е открито...?

Потънало в дълбоките води
на мрака. То отдавна спи.
...Със черно кадифе покрито.

© Стефка Крушарова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??