Оставям дълги своите коси,
за да покриват тъжното лице.
Недей да ги отмяташ със ръце...
не си ли виждал мъртвите очи?
Студени като черни ледове.
О, твоят огън тях не ще стопи!
Повярвай ми, сърцето не греши,
щом пред живота, смърт си избере.
Затуй въпросите към мене спри.
Защо се крия в своите коси...?
Лицето ми защо не е открито...?
Потънало в дълбоките води ...