Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
27 jun 2012, 10:57

Черно кокиче 

  Poesía
1803 0 13

 

Моето нежно кокиче

винаги ме изненадва.

С черна роса се облича,

но се приготвя за сватба.

 

В бяло небе се оглежда,

пита го: "Как ти се струвам?"

А пък небето се свежда

и с белота го целува.

 

Милото черно кокиче,

черна сълза, благодарна –

има кого да обича

и на кого да е вярна.

 

Сватбата ще е през юли,

в топла и крехка неделя.

Вечен обет ще забули

вежди, сърце и постеля.

 

Черно кокиче-невеста

плахо ще стъпи на пръсти.

Ангелски черна принцеса

в себе си ще ме покръсти.

 

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??