Черно кокиче
Моето нежно кокиче
винаги ме изненадва.
С черна роса се облича,
но се приготвя за сватба.
В бяло небе се оглежда,
пита го: "Как ти се струвам?"
А пък небето се свежда
и с белота го целува.
Милото черно кокиче,
черна сълза, благодарна –
има кого да обича
и на кого да е вярна.
Сватбата ще е през юли,
в топла и крехка неделя.
Вечен обет ще забули
вежди, сърце и постеля.
Черно кокиче-невеста
плахо ще стъпи на пръсти.
Ангелски черна принцеса
в себе си ще ме покръсти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
