21 jun 2022, 9:13

Черно липово ежедневие

  Poesía
495 0 0

 

по песента "Черната овца" на група Ахат 

 

Роми тъпчат във колите
пак заметен липов цвят.
Гражданите са сърдити
и сърдито си мълчат.
В ориента сме сега, Европа ни се смее.
тоя цвят на чай ще се лее,
със метла се събират пари.
Във пакетчетата няма грам боклук
нищо че мете се всичко там на куп,
нищо, че смърди на всякакви неща,
Не! Не разбирам всичко това. 

 

Аз сам я обрах
тази липа,
всичката ще изсуша.(2) 

 

Хората са възмутени,
но метачи се множат.
В чистотата няма проблеми,
ни боклук, ни липов цвят.
Всичко се събира в някакъв чувал,
после се продава все в един квартал,
някой е доволен, друг не е разбрал.
Не! Аз не съм в тая кал!

 

Аз сам я обрах
тази липа,
всичката ще изсуша.(2) 

 

Искам да попитам градския ни кмет,
как си пие чая с захар или мед?
До къде му стига всъщност смелостта?
Не! Той навярно не пие липа! 

 

Аз сам я обрах
тази липа,
всичката ще изсуша.(2) 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...