Черно, наситено черно...
Изплюваме горчилката
пред чертога на съвестта си
с идиотското смирение на роб...!
Теглиме количката тежка от бездушие
и всеки си е жиголо в своето безсрамие...!
С прекършени зЕници сме загледани във пясъци,
където страхът е ненасипен и нищо засадено не вирее.
От крясъци на птици заравяме главите си,
при все че чуваме остатъчните вопли
на нашето изгнание.
За залъка се борим в коритото наравно с лешояда
и от негледане нагоре изкривен е гърбът ни,
превит, с прешлени остри, като нокти.
Въртим се еднозначно в орбити,
рисувайки графити, наситени във черно!!!
Горе, в островърхите си замъци от разплутите фотьойли,
продажните велможи, безлични в своето стоене
ни посаждат във разсадници,
удобно подредени в тягостни алеи.
И гледат ни... усмихнати,
как "растем" подвластни, безжизнени, изети...!
А буренът... о... буренът е избуял на воля,
напиращ, излизащ над асфалта, разцъфтял във цветно...!
ПРОЛЕТ Е!!!!
2.4.2008г.
р.р.Диво ми е,гнусно и тъжно от всичко,което се случва в държавата ни.
Искам си моята България-сега и веднага!!!!Чиста и истинска!
Господа министри,вгледайте се в себе си и поискайте прошка от душите си.
Подайте оставка!!!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Женина Богданова Todos los derechos reservados
!
