3 ene 2005, 16:44

Чернобелите некролози

  Poesía
7.7K 0 5

Чернобелите некролози

Некролози висят по дърветата,
по кварталите висят некролози.
Има ги и по страниците на вестника,
в некроложната ни чернобяла реПублика.
Нечии мъртви очи ме гледат,
сякаш ме молят за нещо.
Празниците сред некролози празнуваме.
Лошо няма - не ме разбирай погрешно!
Сякаш нямат дом тези снимки,
сякаш просят нечия милостиня.
До тях лежи човек на асфалта
в чернобялата, предевропейска тиня.
Некролозите са все пак различни,
макар стихчетата да се повтарят.
Може вече и цветна снимка.
Напредват технологиите - така си е!
Не се обиждайте, мили мъртви,
че често ви подминавам.
Но всичко е чернобяло
и нормално е, да не ви забележа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички!ЧНГ на всички и от Хенри и от Оливър
  • Присъединявам се към всички, преди мен и добавям още и думичката "актуално". Поздравления за хубавия стих и 6 с усмивка!
  • В очите ни се пожектират черно-бели некролози, от които в черно-бяло надзъртат собствените ни очи увиснали по стълбове и спирки. Една черно-бяла реалност в "предевропейска тиня"...
    Много силно!
    Поздрави!
  • Хенри Оливър много си добър! ЧНГ- момче)
  • Ева някак си съвсем изчерпателно е изразила и моето мнение.И няма дълго да чакаме...

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...