Черното проклятие (...на незатихващата мизантропия)

Черното проклятие (...на незатихващата мизантропия)

В ъгъла тука седя вцепенен

и вързан съм в тъмното, с тежки окови.
Животът е бездна и ад вледенен.
Любов тъй измамна - подмолна отрова.

Слънцето грее през тоз светъл ден,
но аз съм обречен да бродя из Мрака.
Трупът ми изсъхнал, безжизнен, студен,
потъва в земята и нощ тъмна чака.

Мракът безкраен не ще ни прощава.
Мрази живота, отрича и вас.
Вашата радост ме тъй отвращава!
Презирам ви всички в ненавист и страст.

Обречен да скитам в тъмата съм, зная.
Проклинам ви всички, не знаете колко!
С копнежа да зьрна смъртта ви накрая,
аз плащам цената за своята болка.

Ще дойде и времето аз да изчезна,

кат Мракът вратите отвори за мене.
Завинаги слънцето жарко залязва,
а злото се готви за вашето бреме!