Черното проклятие (...на незатихващата мизантропия)
В ъгъла тука седя вцепенен
и вързан съм в тъмното, с тежки окови.
Животът е бездна и ад вледенен.
Любов тъй измамна - подмолна отрова.
Слънцето грее през тоз светъл ден,
но аз съм обречен да бродя из Мрака.
Трупът ми изсъхнал, безжизнен, студен,
потъва в земята и нощ тъмна чака.
Мракът безкраен не ще ни прощава.
Мрази живота, отрича и вас.
Вашата радост ме тъй отвращава! ...