8 янв. 2015 г., 14:36  

Черното проклятие (...на незатихващата мизантропия)

604 0 1

Черното проклятие (...на незатихващата мизантропия)


В ъгъла тука седя вцепенен

и вързан съм в тъмното, с тежки окови.
Животът е бездна и ад вледенен.
Любов тъй измамна - подмолна отрова.

 

Слънцето грее през тоз светъл ден,
но аз съм обречен да бродя из Мрака.
Трупът ми изсъхнал, безжизнен, студен,
потъва в земята и нощ тъмна чака.

 

Мракът безкраен не ще ни прощава.
Мрази живота, отрича и вас.
Вашата радост ме тъй отвращава!
Презирам ви всички в ненавист и страст.

 

Обречен да скитам в тъмата съм, зная.
Проклинам ви всички, не знаете колко!
С копнежа да зьрна смъртта ви накрая,
аз плащам цената за своята болка.

 

Ще дойде и времето аз да изчезна,

кат Мракът вратите отвори за мене.
Завинаги слънцето жарко залязва,

а злото се готви за вашето бреме!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Несъществуващ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...