8.01.2015 г., 14:36  

Черното проклятие (...на незатихващата мизантропия)

605 0 1

Черното проклятие (...на незатихващата мизантропия)


В ъгъла тука седя вцепенен

и вързан съм в тъмното, с тежки окови.
Животът е бездна и ад вледенен.
Любов тъй измамна - подмолна отрова.

 

Слънцето грее през тоз светъл ден,
но аз съм обречен да бродя из Мрака.
Трупът ми изсъхнал, безжизнен, студен,
потъва в земята и нощ тъмна чака.

 

Мракът безкраен не ще ни прощава.
Мрази живота, отрича и вас.
Вашата радост ме тъй отвращава!
Презирам ви всички в ненавист и страст.

 

Обречен да скитам в тъмата съм, зная.
Проклинам ви всички, не знаете колко!
С копнежа да зьрна смъртта ви накрая,
аз плащам цената за своята болка.

 

Ще дойде и времето аз да изчезна,

кат Мракът вратите отвори за мене.
Завинаги слънцето жарко залязва,

а злото се готви за вашето бреме!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Несъществуващ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...