11 sept 2007, 11:09

Червена роза

  Poesía
801 0 5

Във шепи прошка съм събрал,

сега поднасям я на теб

и животът си дори бих дал,

сърцето ми не е от лед.

 

Така на колене стоя,

усмивка с радост ти дарявам,

дори и там, на край света,

от твоя поглед полудявам.

 

Със страст в очите погледни ме,

целувка страстна подари ми,

прегръдка страстна ти ми дай

и тази страст да няма край.

 

Червена роза ти вземи,

със нея ти ме запомни.

Помни, че този цвят червен

живее в теб, а ти във мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Стойчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Продължавам да се удивлявам и възхищавам!!!Но....!НО недей да коленичиш,а стой на едно ниво с любимата!!!Тогава всичко ще е различно!Коленичи само веднъж - когато искаш ръката на ЛЮБИМАТА за цял живот,другото е унижение!
  • Много хубав и влюбен стих!
    Поздрави, Ники!
  • хубаво , червено , пълно с обич.
  • "Помни, че този цвят червен

    живее в теб, а ти във мен.".....кажете ми това не казва ли всичко!!!! Браво,прекрасно


  • Чудесен стих Николай!
    Поздрав!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...