Sep 11, 2007, 11:09 AM

Червена роза

  Poetry
799 0 5

Във шепи прошка съм събрал,

сега поднасям я на теб

и животът си дори бих дал,

сърцето ми не е от лед.

 

Така на колене стоя,

усмивка с радост ти дарявам,

дори и там, на край света,

от твоя поглед полудявам.

 

Със страст в очите погледни ме,

целувка страстна подари ми,

прегръдка страстна ти ми дай

и тази страст да няма край.

 

Червена роза ти вземи,

със нея ти ме запомни.

Помни, че този цвят червен

живее в теб, а ти във мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Стойчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Продължавам да се удивлявам и възхищавам!!!Но....!НО недей да коленичиш,а стой на едно ниво с любимата!!!Тогава всичко ще е различно!Коленичи само веднъж - когато искаш ръката на ЛЮБИМАТА за цял живот,другото е унижение!
  • Много хубав и влюбен стих!
    Поздрави, Ники!
  • хубаво , червено , пълно с обич.
  • "Помни, че този цвят червен

    живее в теб, а ти във мен.".....кажете ми това не казва ли всичко!!!! Браво,прекрасно


  • Чудесен стих Николай!
    Поздрав!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...