11.09.2007 г., 11:09

Червена роза

798 0 5

Във шепи прошка съм събрал,

сега поднасям я на теб

и животът си дори бих дал,

сърцето ми не е от лед.

 

Така на колене стоя,

усмивка с радост ти дарявам,

дори и там, на край света,

от твоя поглед полудявам.

 

Със страст в очите погледни ме,

целувка страстна подари ми,

прегръдка страстна ти ми дай

и тази страст да няма край.

 

Червена роза ти вземи,

със нея ти ме запомни.

Помни, че този цвят червен

живее в теб, а ти във мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Стойчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Продължавам да се удивлявам и възхищавам!!!Но....!НО недей да коленичиш,а стой на едно ниво с любимата!!!Тогава всичко ще е различно!Коленичи само веднъж - когато искаш ръката на ЛЮБИМАТА за цял живот,другото е унижение!
  • Много хубав и влюбен стих!
    Поздрави, Ники!
  • хубаво , червено , пълно с обич.
  • "Помни, че този цвят червен

    живее в теб, а ти във мен.".....кажете ми това не казва ли всичко!!!! Браво,прекрасно


  • Чудесен стих Николай!
    Поздрав!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...