Червена роза

Червена роза ти ми подари –

красива като любовта ни.

Уханието нежно вдъхнах аз...

В очите ти погледнах с обич

и за миг прозрях  какво ще стане

с цветето и със страстта ни...

Душата ми се вцепени и помъдря,

пронизана от истината стара –

„И най-красивите неща си имат край!”-

Разбрала бях това, което още ти не знаеше...

Потрепнаха листенцата на розата

като крилца на пеперуда,

поели тежестта на капчици -сълзи,

които аз изплаках върху тях -

за мен, за теб, за цветето и обичта ни...

Червена роза – твоята любов за мен

сега в ръцете си държа.

Тя ще увехне някой ден,

но аз ще имам друга, по-красива!

Дарена ми от някой друг...

И любовта, която ни събра,

прекрасна като розата уханна,

ще бъде само летен спомен,

към  който ще се връщам аз,

притихнала до този друг...