Червена роза
Червена роза
Червена роза ти ми подари –
красива като любовта ни.
Уханието нежно вдъхнах аз...
В очите ти погледнах с обич
и за миг прозрях какво ще стане
с цветето и със страстта ни...
Душата ми се вцепени и помъдря,
пронизана от истината стара –
„И най-красивите неща си имат край!”-
Разбрала бях това, което още ти не знаеше...
Потрепнаха листенцата на розата
като крилца на пеперуда,
поели тежестта на капчици -сълзи,
които аз изплаках върху тях -
за мен, за теб, за цветето и обичта ни...
Червена роза – твоята любов за мен
сега в ръцете си държа.
Тя ще увехне някой ден,
но аз ще имам друга, по-красива!
Дарена ми от някой друг...
И любовта, която ни събра,
прекрасна като розата уханна,
ще бъде само летен спомен,
към който ще се връщам аз,
притихнала до този друг...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Маринова Всички права запазени
