Червена роза
Червена роза
Червена роза ти ми подари –
красива като любовта ни.
Уханието нежно вдъхнах аз...
В очите ти погледнах с обич
и за миг прозрях какво ще стане
с цветето и със страстта ни...
Душата ми се вцепени и помъдря,
пронизана от истината стара –
„И най-красивите неща си имат край!”-
Разбрала бях това, което още ти не знаеше...
Потрепнаха листенцата на розата
като крилца на пеперуда,
поели тежестта на капчици -сълзи,
които аз изплаках върху тях -
за мен, за теб, за цветето и обичта ни...
Червена роза – твоята любов за мен
сега в ръцете си държа.
Тя ще увехне някой ден,
но аз ще имам друга, по-красива!
Дарена ми от някой друг...
И любовта, която ни събра,
прекрасна като розата уханна,
ще бъде само летен спомен,
към който ще се връщам аз,
притихнала до този друг...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Маринова Все права защищены
