M1234567891 (Миночка Митева)
418 12731
28 jun 2022, 22:07

Червената искра на самотата 

  Poesía
536 5 11

Като червена искра самотата

запали пространството точно пред мен,

пропила през кожата, чак до душата,

и я остави на пепел във плен.

 

Със тъжни акорди проплака пияно,

странникът страдаше също със мен.

Вглъбена във себе си търсех послание,

да видят зениците светлия ден.

 

Нощта ме изпива с очите си тъмни

на прага на пазвата - мойта душа,

сама се изправя в препятствия стръмни,

а нейния вик във нощта оглуша.

 

А зад хоризонта проблясват звездите,

вълшебна мелодия от там долетя,

погали ми вятърът нежен очите,

и милия поглед отново съзрях.

 

Животът поднася ни случки различни,

и нека ний двама участваме в тях.

Самотата ни прави далечни безлични,

Това, няма как, и сама го разбрах!

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Иван, благодаря ти че постави стиха в любими.
  • Благодаря ти Тъжен, че посети страничката ми, коментира и постави стиха в любими, лек и хубав ден ти пожелавам!
  • Георги, благодаря ти, че коментира стиха, приятен ден ти желая!
  • Красиво и умно.
  • Благодаря ти мила Таня, че се отби и при мен, нека ти е чудесен деня!
  • Мъдрост, надежда и много хубав
    стих
  • Младен, благодаря ти че прочете и постави стиха в любими,нека ти е хубав деня!
  • Ели, хубав коментар си ми оставила, зарадва ме и поставяне на стиха в любими, бъди здрава и щастлива!
  • Тони, благодаря ти за прекрасния коментар и за поставяне на стиха в любими, бъди благословена!
  • Повярвай в себе си, Миночка! Животът е пълен с изненади и красота!
  • Прекрасен философски стих, Мини. Много добре описваш самотата, мила -
    "Самотата ни прави далечни безлични,
    Това, няма как, и сама го разбрах!" Впечатляваш с образност, която ме кара да съпреживявам!
Propuestas
: ??:??