Червената искра на самотата
Като червена искра самотата
запали пространството точно пред мен,
пропила през кожата, чак до душата,
и я остави на пепел във плен.
Със тъжни акорди проплака пияно,
странникът страдаше също със мен.
Вглъбена във себе си търсех послание,
да видят зениците светлия ден.
Нощта ме изпива с очите си тъмни
на прага на пазвата - мойта душа,
сама се изправя в препятствия стръмни,
а нейния вик във нощта оглуша.
А зад хоризонта проблясват звездите,
вълшебна мелодия от там долетя,
погали ми вятърът нежен очите,
и милия поглед отново съзрях.
Животът поднася ни случки различни,
и нека ний двама участваме в тях.
Самотата ни прави далечни безлични,
Това, няма как, и сама го разбрах!
© Миночка Митева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Иван, благодаря ти че постави стиха в любими.
-
Благодаря ти Тъжен, че посети страничката ми, коментира и постави стиха в любими, лек и хубав ден ти пожелавам!
-
Георги, благодаря ти, че коментира стиха, приятен ден ти желая!
-
Красиво и умно.
-
Благодаря ти мила Таня, че се отби и при мен, нека ти е чудесен деня!
-
Мъдрост, надежда и много хубав
стих -
Младен, благодаря ти че прочете и постави стиха в любими,нека ти е хубав деня!
-
Ели, хубав коментар си ми оставила, зарадва ме и поставяне на стиха в любими, бъди здрава и щастлива!
-
Тони, благодаря ти за прекрасния коментар и за поставяне на стиха в любими, бъди благословена!
-
Повярвай в себе си, Миночка! Животът е пълен с изненади и красота!
-
Прекрасен философски стих, Мини. Много добре описваш самотата, мила -
"Самотата ни прави далечни безлични,
Това, няма как, и сама го разбрах!" Впечатляваш с образност, която ме кара да съпреживявам!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
