Skrejka (Снежа)
35 7
24 may 2013, 11:37

Червената шапчица 

  Poesía
690 0 4

Като Червената шапчица
се луташ в гората,
а вълци наоколо,
колкото щеш!
Дебнат те, чакат
да се загубиш в мрака,
за да те разкъсат
парче по парче.
А ти не спираш,
в безконечната гора вървиш.
Оставаш будна с надежда,
че правилния път
ще извървиш.
И няма бесни зверове
плътта ти да разкъсат
и няма без жал кръвта да засмучат.
Пътека, втора, пак е мрак,
започваш ти вяра да губиш
и само това чака вълкът.

© Снежа Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Аууу... от глад умирам!
    Аууу... какво намирам!
    Аууу... заключeн дом,
    с хитрост и взлом щe вляза АЗ!" (“Вълкът и седемте козлета”- Мими Иванова)
    * * *
    Поздрави от Кумчо Вълчо! 6-так, ни по-вeчe, ни по малко!
  • Понякога вълците са и в овчи кожи!Но ние, Водолейте, можем да летим, нали!Затова не губим вяра!
  • Право си, мило момиче - светът е джунгла, хората са зверове и се изяждат! Сами трябва да търсим красотата!
Propuestas
: ??:??