24 мая 2013 г., 11:37

Червената шапчица

Поэзия

947 0 4

Като Червената шапчица
се луташ в гората,
а вълци наоколо,
колкото щеш!
Дебнат те, чакат
да се загубиш в мрака,
за да те разкъсат
парче по парче.
А ти не спираш,
в безконечната гора вървиш.
Оставаш будна с надежда,
че правилния път
ще извървиш.
И няма бесни зверове
плътта ти да разкъсат
и няма без жал кръвта да засмучат.
Пътека, втора, пак е мрак,
започваш ти вяра да губиш
и само това чака вълкът.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ivaylo1959 (Ивайло Атанасов)

"Аууу... от глад умирам!
Аууу... какво намирам!
Аууу... заключeн дом,
с хитрост и взлом щe вляза АЗ!" (“Вълкът и седемте козлета”- Мими Иванова)
* * *
Поздрави от Кумчо Вълчо! 6-так, ни по-вeчe, ни по малко!

2013-06-10T02:11:30+03:00
oksimoron (Христов)

2013-05-25T07:39:41+03:00
valqka (Валентин Василев)

Понякога вълците са и в овчи кожи!Но ние, Водолейте, можем да летим, нали!Затова не губим вяра!

2013-05-24T17:20:20+03:00
Katriona (Кети Рашева)

Право си, мило момиче - светът е джунгла, хората са зверове и се изяждат! Сами трябва да търсим красотата!

2013-05-24T16:58:08+03:00