24 мая 2013 г., 11:37

Червената шапчица

945 0 4

Като Червената шапчица
се луташ в гората,
а вълци наоколо,
колкото щеш!
Дебнат те, чакат
да се загубиш в мрака,
за да те разкъсат
парче по парче.
А ти не спираш,
в безконечната гора вървиш.
Оставаш будна с надежда,
че правилния път
ще извървиш.
И няма бесни зверове
плътта ти да разкъсат
и няма без жал кръвта да засмучат.
Пътека, втора, пак е мрак,
започваш ти вяра да губиш
и само това чака вълкът.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Аууу... от глад умирам!
    Аууу... какво намирам!
    Аууу... заключeн дом,
    с хитрост и взлом щe вляза АЗ!" (“Вълкът и седемте козлета”- Мими Иванова)
    * * *
    Поздрави от Кумчо Вълчо! 6-так, ни по-вeчe, ни по малко!
  • Понякога вълците са и в овчи кожи!Но ние, Водолейте, можем да летим, нали!Затова не губим вяра!
  • Право си, мило момиче - светът е джунгла, хората са зверове и се изяждат! Сами трябва да търсим красотата!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...