May 24, 2013, 11:37 AM

Червената шапчица

Poetry

949 0 4

Като Червената шапчица
се луташ в гората,
а вълци наоколо,
колкото щеш!
Дебнат те, чакат
да се загубиш в мрака,
за да те разкъсат
парче по парче.
А ти не спираш,
в безконечната гора вървиш.
Оставаш будна с надежда,
че правилния път
ще извървиш.
И няма бесни зверове
плътта ти да разкъсат
и няма без жал кръвта да засмучат.
Пътека, втора, пак е мрак,
започваш ти вяра да губиш
и само това чака вълкът.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ivaylo1959 (Ивайло Атанасов)

"Аууу... от глад умирам!
Аууу... какво намирам!
Аууу... заключeн дом,
с хитрост и взлом щe вляза АЗ!" (“Вълкът и седемте козлета”- Мими Иванова)
* * *
Поздрави от Кумчо Вълчо! 6-так, ни по-вeчe, ни по малко!

2013-06-10T02:11:30+03:00
oksimoron (Христов)

2013-05-25T07:39:41+03:00
valqka (Валентин Василев)

Понякога вълците са и в овчи кожи!Но ние, Водолейте, можем да летим, нали!Затова не губим вяра!

2013-05-24T17:20:20+03:00
Katriona (Кети Рашева)

Право си, мило момиче - светът е джунгла, хората са зверове и се изяждат! Сами трябва да търсим красотата!

2013-05-24T16:58:08+03:00