Като Червената шапчица
се луташ в гората,
а вълци наоколо,
колкото щеш!
Дебнат те, чакат
да се загубиш в мрака,
за да те разкъсат
парче по парче.
А ти не спираш,
в безконечната гора вървиш.
Оставаш будна с надежда,
че правилния път
ще извървиш.
И няма бесни зверове
плътта ти да разкъсат
и няма без жал кръвта да засмучат.
Пътека, втора, пак е мрак,
започваш ти вяра да губиш
и само това чака вълкът.
© Снежа Всички права запазени
Аууу... какво намирам!
Аууу... заключeн дом,
с хитрост и взлом щe вляза АЗ!" (“Вълкът и седемте козлета”- Мими Иванова)
* * *
Поздрави от Кумчо Вълчо! 6-так, ни по-вeчe, ни по малко!