Със счупени нокти оставяш бразди
по стените на вълчите ями
изкопани за теб, моя любов.
С тях късаш тънкия плат на деня ми
и разпаряш вход към нощта.
Гласът ти шепти, гладът ти ръмжи:
Ела! Ще те науча как се ходи на лов
в тази твоя дива гора.
Сутрин спиш и дете както се лъже,
изрязвам твоите счупени нокти до дъно,
като на свидна покойница.
Но не всяка сутрин. Аз даже ...