Dec 20, 2020, 9:09 AM  

Ножицата

  Poetry
792 1 0

Със счупени нокти оставяш бразди

по стените на вълчите ями

изкопани за теб, моя любов.

С тях късаш тънкия плат на деня ми

и разпаряш вход към нощта.

Гласът ти шепти, гладът ти ръмжи:

Ела! Ще те науча как се ходи на лов

в тази твоя дива гора.

 

Сутрин спиш и дете както се лъже,

изрязвам твоите счупени нокти до дъно,

като на свидна покойница.

Но не всяка сутрин. Аз даже

изобщо не знам

къде е тази ръждясала ножица.

 

A бъдещето - стар усмихнат слънцеяд -

изпраща срещу мене

чисто нов снаряд

от време. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Малката Мис All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...