Червени макове

Poesía

1.4K 1 2

Вятърът носи парфюма ù,

червени макове...

Липсват ми косите, устните...

А тя беше моя летен дъжд,

глас на самодива

Изчезна, както се и появи...

Като дима от последната

цигара тлееща

с луната, лятната, изчезна.

И вечна жажда за устните

макове червени

гравира в гниещо сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

teodoralindemann (Teddy Daniel K.)

Щом гние, значи го има... точно както каза Сараф ! Поздравления, много е докосващо !

2016-11-02T22:38:34+02:00
Сараф (Султан Ангелов - DESTUR)

и гниещото сърце има своя чар, красота ... само който има сърце
красиво е !

2016-11-02T18:20:36+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0