Вятърът носи парфюма ù,
червени макове...
Липсват ми косите, устните...
А тя беше моя летен дъжд,
глас на самодива
Изчезна, както се и появи...
Като дима от последната
цигара тлееща
с луната, лятната, изчезна.
И вечна жажда за устните
макове червени
гравира в гниещо сърце.
© Никой Все права защищены