Червени макове

Poetry

1.4K 1 2

Вятърът носи парфюма ù,

червени макове...

Липсват ми косите, устните...

А тя беше моя летен дъжд,

глас на самодива

Изчезна, както се и появи...

Като дима от последната

цигара тлееща

с луната, лятната, изчезна.

И вечна жажда за устните

макове червени

гравира в гниещо сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

teodoralindemann (Teddy Daniel K.)

Щом гние, значи го има... точно както каза Сараф ! Поздравления, много е докосващо !

2016-11-02T22:38:34+02:00
Сараф (Султан Ангелов - DESTUR)

и гниещото сърце има своя чар, красота ... само който има сърце
красиво е !

2016-11-02T18:20:36+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0