Прозрачно крило на жарптица в съня
и лъч ослепително светъл....
Надежда за приказност.
Само в нощта,
когато засвети над Кремъл.
Очите на белите вълци свистят,
с куршумена устремност дишат.
А трупа се тук безвъзвратно снегът
и сенки на духове хлипат...
Високите кули са мрачни платна
за живи московски сияния...
Рисунък от вечност и дъх свобода
над погледа луд на пияния...
Площадът е пуст и просторно велик.
Снежинките търсят опора в звездите.
Тук всяка отронена дума е стих...
тъй както е екот в скалите!
................................
Тук само небето е с право на дума.
През власт на лъчи и тъма.
Червеният цвят е цвета на куршума,
когато се кисне в кръвта!
© Катя Todos los derechos reservados
когато се кисне в кръвта!
Финалът е СТРАШЕН!!!
Поздрави!