1 jul 2007, 22:10

Червеният цвят

  Poesía
1.1K 0 8

Прозрачно крило на жарптица в съня
и лъч ослепително светъл....
Надежда за приказност.
Само в нощта,
когато засвети над Кремъл.
Очите на белите вълци свистят,
с куршумена устремност дишат.
А трупа се тук безвъзвратно снегът
и сенки на духове хлипат... 
Високите кули са мрачни платна
за живи московски сияния...
Рисунък от вечност и дъх свобода
над погледа луд на пияния...
Площадът е пуст и просторно велик.
Снежинките търсят опора в звездите.
Тук всяка отронена дума е стих...
тъй както е екот в скалите!
................................
Тук само небето е с право на дума.
През власт на лъчи и тъма.
Червеният цвят е цвета на куршума,
когато се кисне в кръвта!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....