1 jul 2007, 22:10

Червеният цвят

  Poesía
1.1K 0 8

Прозрачно крило на жарптица в съня
и лъч ослепително светъл....
Надежда за приказност.
Само в нощта,
когато засвети над Кремъл.
Очите на белите вълци свистят,
с куршумена устремност дишат.
А трупа се тук безвъзвратно снегът
и сенки на духове хлипат... 
Високите кули са мрачни платна
за живи московски сияния...
Рисунък от вечност и дъх свобода
над погледа луд на пияния...
Площадът е пуст и просторно велик.
Снежинките търсят опора в звездите.
Тук всяка отронена дума е стих...
тъй както е екот в скалите!
................................
Тук само небето е с право на дума.
През власт на лъчи и тъма.
Червеният цвят е цвета на куршума,
когато се кисне в кръвта!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...