1 июл. 2007 г., 22:10

Червеният цвят

1.1K 0 8

Прозрачно крило на жарптица в съня
и лъч ослепително светъл....
Надежда за приказност.
Само в нощта,
когато засвети над Кремъл.
Очите на белите вълци свистят,
с куршумена устремност дишат.
А трупа се тук безвъзвратно снегът
и сенки на духове хлипат... 
Високите кули са мрачни платна
за живи московски сияния...
Рисунък от вечност и дъх свобода
над погледа луд на пияния...
Площадът е пуст и просторно велик.
Снежинките търсят опора в звездите.
Тук всяка отронена дума е стих...
тъй както е екот в скалите!
................................
Тук само небето е с право на дума.
През власт на лъчи и тъма.
Червеният цвят е цвета на куршума,
когато се кисне в кръвта!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...