1 июл. 2007 г., 22:10

Червеният цвят

1.1K 0 8

Прозрачно крило на жарптица в съня
и лъч ослепително светъл....
Надежда за приказност.
Само в нощта,
когато засвети над Кремъл.
Очите на белите вълци свистят,
с куршумена устремност дишат.
А трупа се тук безвъзвратно снегът
и сенки на духове хлипат... 
Високите кули са мрачни платна
за живи московски сияния...
Рисунък от вечност и дъх свобода
над погледа луд на пияния...
Площадът е пуст и просторно велик.
Снежинките търсят опора в звездите.
Тук всяка отронена дума е стих...
тъй както е екот в скалите!
................................
Тук само небето е с право на дума.
През власт на лъчи и тъма.
Червеният цвят е цвета на куршума,
когато се кисне в кръвта!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...