22 feb 2013, 12:25

Червеният демон

  Poesía » Otra
1K 0 2

Призрачна нощ настана,

изгря кървава луна.

Кошмар съня е обзел

и разума е оплел.

 

Времето безстрастно отлита,

Червеният демон връхлита,

ураган лудее му в душата,

нерадостна ще ви е съдбата.

 

С червена броня е на гърдите

и червен шлем със рубин отпреде,

със червен меч в ръката

и огнен бич в другата.

 

Очите му пронизват като стрели,

в тях неугасим вечен огън светлù.

Сърцата той покрива със печал,

а неговото не познава жал.

 

Кръв ще се лее при всяко положение,

в това не ще има никакво съмнение,

слушайте сечта жестока,

демони пируват тука.

 

Червени крила неуморими

летят високо неуловими.

Смразяващ смях гръмко се устреми,

всякаква съпротива ще сломи.

 

Червеният демон полита

и под него всичко помита,

леден въздух повя

и самота навя.

 

ноември 2002

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виталий Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • О, не се притеснявай имам още стотици такива. Предполагам, че в този момент се изпълваш с голяма радост и ти идва да закрещиш от щастие... Не се сдържай, просто крещи
  • това е от поредицата, от която ми се изправя косата

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....