22 feb 2013, 12:25

Червеният демон 

  Poesía » Otra
742 0 2

Призрачна нощ настана,

изгря кървава луна.

Кошмар съня е обзел

и разума е оплел.

 

Времето безстрастно отлита,

Червеният демон връхлита,

ураган лудее му в душата,

нерадостна ще ви е съдбата.

 

С червена броня е на гърдите

и червен шлем със рубин отпреде,

със червен меч в ръката

и огнен бич в другата.

 

Очите му пронизват като стрели,

в тях неугасим вечен огън светлù.

Сърцата той покрива със печал,

а неговото не познава жал.

 

Кръв ще се лее при всяко положение,

в това не ще има никакво съмнение,

слушайте сечта жестока,

демони пируват тука.

 

Червени крила неуморими

летят високо неуловими.

Смразяващ смях гръмко се устреми,

всякаква съпротива ще сломи.

 

Червеният демон полита

и под него всичко помита,

леден въздух повя

и самота навя.

 

ноември 2002

© Виталий Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • О, не се притеснявай имам още стотици такива. Предполагам, че в този момент се изпълваш с голяма радост и ти идва да закрещиш от щастие... Не се сдържай, просто крещи
  • това е от поредицата, от която ми се изправя косата
Propuestas
: ??:??